ОТП има за цел изочаването на правната действителност в нейната цялост и на всяка една от нейните съставки. Този предмет обуславя нейното съдържание. В него се включват следните основни въпроси.
Изследване на статичната страна на правната действителност. В нея се включва на първо място микроструктурата на правото, както и макроструктурата. В микроструктурата се включва правната норма и отраслите и институциите на правото. В макроструктурата се включва единствотои разделеността на превото на следните съставки: частно и публично; вътрешно и международно; материално и процесуално.
Освен това към статичната страна на правната действителност се отнасят още източниците или формите на правото. В съдържанието на курса по ОТП се включва и динамичната страна на правната действителност. Към тази страна се отнасят следните съставки:
1. Тълкувателни актове.
2. Актове по реализирането на правото.
3. Субекти на правото.
4. Субективни права и юридически задължения.
5. Юридически факти, правни презумции и фикции.
6. Правни отношения и правни връзки.
7. Обекти на правната действителност.
2. Общата Теория на Правото в системата на юридическите науки
Всички юридически наукиимат общ обект на изучаване. Това е правната действителност. Тя се изучава, както от общи правни науки, така и от специални. Всяка една от тези науки има свой собствен предмет на изучаване. ОТП се разграничава по предмет на първо място от другите правни науки. Това са общата Философия на Правото, Обща Социология на Правото и Обща История на Правото. За разлика от ОТП, ОФП изучава онези качества на правото, които са резултат от отразяването в него на ценностни, отсенъчни явления. Това са явленията справедливост, нравственост, естествени права, свобода, интереси, цели, правосъзнание. Това означава, че философията на правото изучава метаюридическите качества на правото. Това са качества на правото, които са оболовени от посочените други явления. ОТП за разлика от ОФП изучава собственоюридическите качества на правото. Това са качеествата, които произлизат от собствената природа на правото. Например основно качество на правото е нормативността.
Общата История на Правото изучава еволюцията в развитието на правото – от римското до съвременното. ОТП се отличава от отрасловите правно-догматични науки. Тя е обща догматична правна наука - дава общите понятия за съответните правни явления. На тази основа отрасловите правни науки изучават съответна част от правната действителност. ОТП има методологична роля по отношение на отрасловите правни науки. Тя дава онезо общи понятия, които се използват отрасловите правни науки.
3. Възникване на правото. Източници на правото. Групи правни системи.
Правото възниква по три основни начина:
1. Санкциониране на съществуващите обичаи от страна на държавата – обичайно право. Държавата припособява съществуващите обичаи и ги утвърждава, санкционира, с което ги прави общозадължителни за всички членове на обществото. Това означава, че един от основните източници на правото е правният обичай. Това важи за англо-американската група правни системи.
2. Правният прецедент. Това са съдебни и административни актове, които се прилагат при всеки следващ еднакъв случай. Така се формира прецедентното право. Прецедентът е основен източник на правото също в анггло-американската правна система.
3. Нормативният акт. Той се приема в писмена езикова форма от компетентен държавен орган. Нормативният акт е основен източник на правото във всички съврременни правни системи. Исторически то е ОИП в така наречената романо-германската група правни системи. Българското право принадлежи на ЕГПС.
Източниците на правото са начините, по които правните правила за поведение придобиват външен израз. В източниците на правото се материализира като общи правила за поведение. Поради това ИП се наричат още форми на правото.
4. Понятието за право
#Правото е система от правни норми, създадени или санкционирани от държавата , които институционализират определена материя. Това означава, че първият признак на правото се изразява в това, че то е система от правни норми. Следователно между правите норми съществува взаимообвързаност, в резултат на която съществува всяка правна система.
Системната организираност между правните норми се изразява в това, че качествата на правните норми обуславят качеството на правото като цялостна нормативна система. Вторият признак на правото се изразява в това, че то се създава или санкционира от държавата. В едни случаи държавата създава първично съответни правни норми, а в други случаи държавата санкционира съществуващи обществени норми и така ги превръща в правни норми. Третият признак на правото се изразява в това, че то е предназначено да институционализира нормативно определена материя. Тези признаци на правото стоят в определеието на понятието за него
#Институциалността е начин на формиране, на съществуване и на функциониране на правото.
5. Правни и нравствени норми
Особеностите между правото и нравствеността са свързани главно с това, че последната е ценностно оценъчно явление, което както правото има нормативен израз. В нравствеността се включват нормите и принципите на етикета. Връзката между правото и етичните норми трябва да бъде само функционална. Но етичните норми не трябва да се включват към правото, защото последното за разлика от тях съдържа отрицателни задължения. Така то само по изключение може да установи да се прави добро на друг. Причина за това са недостатъчността на регулативните възможности.
Спецификата на етичните норми са основата на индивидуалистичната теория по време на Просвещението, според която правото и нравствеността не трябва да си взаимодействат. Това е в интерес на съсловията, притежаващи политическа власт.
На второ място нравствеността съдържа принципите и нормите на морала. При тях се изисква да не се нанасят вреди. Отрицателните задължения стоят в основата на морала и правото, въху която се проявява органическата връзка между тях. Ето защо моралните принципи проникват в съдържанието на правото. При тях средството за гарантиране на спазването на нормите им е психическата принуда, но те трябва да се защитават със средствата на правната принуда.
Моралъ е единственото ценностно оценъчно явление, което участва във формирането на метаюридическите качества на правото.
Правото и нравствеността са част от обществената нормативна система, но в рамките на нормативната система на обществото те съществуват самостоятелно. Правните норми, които нямат оценъчен характер не влизат в отношения с нравствените принципи и норми. Правното институциализиране на общественото порицание като типична морална психическа принуда в много случаи може да предизвика обратни реакции в другите личности. В крайна сметка това води до нежелан правен ефект, тъй като по този начин се нарушава субективното право на личността – достойнството.
Моралните норми служат и за критерий за правилно реализиране на правото.
Семинар:
1.Общото между правото и нравствеността е, че притежават нормативни системи, които регулират едни исъщи обществени отношения.
2.Нравствеността представлява ценностно оценъчно явление.
3.Видове нравствени норми:
А)етични норми – съдържат положителни задължения, които изискват да се прави добро на друг. Принудителното средство, с което разполагат те, е удобрението от страна на обществото – психическо поощрение. Етичните норми се отразяват само по изключение в правото, когато е необходимо да бъдат защитени основни орава на личността. Ъй като правните норми съдържат оценъчни отношения, по правило етичните норми не се отразяват в правото. Връзката между етиката и правото е функционална, което означава, че етиката влияе върху развитието на правото само по най-общ начин, без да прониква в неговото съдържание.
Б)морални норми – моралните норми също както правните норми съдържат оценъчни отношения. По тази причина те по правило се отразяват в правото. Връзката между право и морал е органическа.
4.Необходимост от взаимодействието между правото и нравствеността.
А)нравствените норми не разполагат с достатъчна регулативна способност. По тази причина те се отразяват в правото и биват снабдени с принудителните средства на правото.
Б)правото и нравствеността си взаимодействат като запазват своята самостоятелност. Нравствените норми се институционализират в правото.
6. Частно и публично право
Един от съществените методологични въпроси за правната реформа е този за същността на правото при условията на качествено новите тенденции за развитие на обществото у нас и в други страни. Като възприемаме идеята, че демокрацията е тенденция на развитие на обществото не можем да не стигнем до извода, че това се отнася и до правото. Демокрацията е насока на развитие на съвременното общество към качествено нова цивилизация, основаваща се главно на неантагонистичните противоречия и хармонията като основна движеща сила в развитието на обществото.
Тенеденцията на движение на гражданското общество към социализация обуславя и тенденцията на развитието на правото и на първо място на частното право към неговата социализация. Развитието на същността на правото се изразява преди всичко в качествата определяли тенденцията на неговото развитие към социализация.
Това е така понеже закономерностите на развитието на демокрацията са неотнимаемо свързани със свободното гражданско общество, а това означава и с частното право, без което то не може да съществува. При свободното гражданско общество частното право установява и гарантира равни възможности за участниците в обществените отношения. Това показва органическата връзка между свободното гражданско общество и съответстващия му и обусловен от него дял от правото, който не може да няма характеристика на частното право.
При потиснато гражданско общество, когато то загубва собствената си качествена характеристика, липсват обективни предпоставки за съществуването на частното право. При тези условия правото се превръща в ограничител на свободата на гражданското общество. Така то се превръща в тоталитарно право, в нормативна основа на замяна на собствените законномерности на гражданското общество с административно управление.
При тези условия отраслите, съставящи поначало частното право губят, макар в различна степен, свойствата си на частно право и придобиват в съответна степен каществата на публичното право. По този начин престава да съществува разделеността на правото на частно и публично .
Формирането на гражданското общество и създаването на частното право са два взаимообвързани процеса. Така те са протичали и исторически. Самото формиране на свободно гражданско общество не може да стане без участието на частното право. Това е така понеже частното право произтича от самата същност на гражданското общество. Същността на гражданското общество се изразява във формите на общуване между индивидите и техните общности.
Така частното право се обуславя като дял от правната система, установяващ и гарантиращ равната мяра на свободата на личността и нейните общности в отношенията , които съставят гражданското общество. Частното право, това е правото обусловено от гражданското общество и гарантиращо неговата свобода. В основата на чатното право трябва да бъдат поставени естествените права на личността, отнасящи се до отношенията в гражданското общество и съответно в основата на публичното право тези, които са свързани с държавно-политическите отношения.
Качествената характеристика на частното право, което се формира в хода на правната реформа се оформя от тенденцията на социализация на гражганското общество. То се изразява в утвърждаването на тенденцията всяка личност да задоволява потребностите си на собствено основание, без това да става за сметка на други личности. Развитието на обществото днес е движение към следващата негова цивилизация, изразяваща се в прехода от свобода за всички към социализация за всички.
Създаването на нова правна система трябва да доведе до качествени промени в същността на правото, включително и чрез обособяването на частно и публично право. От друга страна именно това ново право ще се проявява все повече като средство за качествени промени в цялото общество.
Свободното гражданско общество, което се формира в нашите страни, стои в основата на общото с качествено новото в развитието на съвременното западно общество. То е обективната основа, която прави възможно сближаването на законодателството ни с това на западните страни, сключването на съответни международни договори и присъединяването към други.
Днес съществуват благоприятни условия за присъединяването ни към световната тенденция на преминаване към научно-технологични производителни сили. Това прави реален избора на прехос преди всичко към неантагонистичните противоречия, определящи същността на движението към качествено нова цивилизация.
Това означава, че сега следва да се създава либерано-социално частно право, съответстваща на необходимата либерализация на първо място на икономическите отношения и на минимума социална осигуреност на всички личности. Тенденцията на формирането на социализиращо се гражданско общество на основата на акционерната и кооперативната собственост, органически свързани с частната форма на собственост и съчетаващи в единство личното и колекктивното в стопанисването и присвояването на блага, ще обуславя тенденцията на развитие и на частното право към неговата социализация. Правовият и социалният характер на съвременната държава не се отричат взаимно. Те са две различни характеристики на съвременната държава.
Частното и публичното право в една или друга степен могат да се реплитат. Развитието на частното право от либерално в социално означава засилване на публично-правния елемент в него. Това е в съответствие с тенденцията на засилване на ролята на частното право в процеса на социализация на гражданското общество.
Развитието на частното право у нас доведе до въззникване на нови негови отрасли.
Развитието на отношенията, свързани със социалната осигуровка на всички личности също юе доведе до увеличаване на нормите, регулиращи тези отношения. Формирането на свободно гражданско общество и създаването на съответстващото му частно право не може да не доведе до създаването на качествено ново публично право . Това ще бъде дял от правната ни система, стоящ редом с частото право, регулиращ изключително държавно-политическите отношения.
Подчинено на потребностите на гражданското общество, публичното право ще бъде адекватно на качествено новата същностт и съдържание на държавно-политическите отношения. То все повече ще се характеризира като дял от правото, установяващ пределите на държавната власт и гарантиращ сигурността на личността и нейните общности. Докато частното право трябва да въплъщава преди всичко хуманизъм, публичното право трябва да осигурява реален демократизъм.
Взаимоотношенията между частното и публичното право обаче трябва да протичат на основата на тяхната обособеност в самостоятелн дялове на правото в рамките на неговата единна система. Израз на невъзможността да се отделя винаги частното от публичното право и обратно е съществуването на отрасли в правото, които съдържат норми и от двата дяла.
Въпросът за правната реформа от гледна точка на частното и публичното право е свързан неизбежно , както с международното частно право, така и с международното публично право.
Семинар:
1.Критерии за разграничение:
Обществени отношения => право => частно |различни обществени о-я| публично
Различават се по предмета на правното регулиране.
2.Характеристика на частното право:
А)предмет на правното регулиране (ПР) – частното право регуира отношенията , образуващи свободното гражданско общество.
- икономически отношения
- политически
- социални
- духовни и др.
#Частното право е дял на правото, който регулира отношенията, образуващи свободното гражданско общество.
Б)метод на правно регулиране – начинът, по който се уреждат отношенията между субектите. В частното право се използва диспозитивен метод на правно регулиране.
#Диспозитивен метод – при този метод субектите са равнопоставени. Те могат да влиаят по еднакъв начин на правното отношение.
Продавач -------- купувач
Съгласие
#Метод на правно регулиране – спомагателен критерий за разграничаване на частното от публичното право. Той следва предмета на правно регулиране, който е основа.
В)частното право се развива в посока на социално-либерално право. Този процес съответства на процеса на социализация, протичащ в обществото.
#Социализаация – възможността всяка личност със собствени усилия да удовлетворява потребностите си, без да вреди на другите.
Тенденция към създаване на социално-либерално право.
#социално право – има за предназначение да осигури равни възможности за участие в правния живот.
#либерално право – пълна икономическа свобода.
#антагонизъм – непреодолими противоречия – например в цената.
3.Характеристика на публичното право.
А)Предмет и метод на правното регулиране – държавно-политическите отношения, които включват отношенията между държавните органи и отношенията между държавните органи и гражданите.
Б)метод на правно регулиране – императивен метод.
Държава – определя правилата за поведение
|
| без съгласие
\/
Гражданин
В) Особеност – публичното право се изгражда въз основа на принципа, че е позволено само това, което изрично е посочено в закона. Това означава, че правомощията на държавните органи са посочени изчерпателно и не могат да бъдат извеждани по тълкователен път.
#Публичното право – дял на правото, който регулира държавно-политическите отношения при прилагане на императивен метод на правно регулиране.
4.Взаимодействие между частно и публично право
А)Частното право не може напълно да бъде отделено от публичното право. Двата дяла се намират в непрекъснато взаимодействие.
Б)Основен проблем на съвременнте правни системи е проблемът за това, до каква степен публичното право може да навлиза в частното право.
7. Материално и процесуално право
Разделението на правото на материално и процесуално е обусловено от материята, която изисква правна институционализация. Материалното право е обусловено от необходимостта да бъдат институционализирани фактически съществуващи обществени отношения и други явления. Материалното право обхваща системата от норми, които институционализират фактически съществуващата материя. Определени съществуващи отношения се отразяват в материално-правните норми, техните родови и видови признаци: кражба, грабеж (със сила), обсебване (с някакво право), присвояване (извършва се от длъжностно лице).
На тази основа законодателят определя правата и задълженията на участниците в правните отношения. Съдържанието на правата и задълженията е обусловено от същността и съдържанието на отразените обществени отношения и други явления. Освен това законодателят определя и правни гаранции за протичането на съответните правни отношения. Такива са юридическите санкции. Така се гарантира изпълнението на юридическите задължения. Всичко това означава, че въз основа на материалното право, фактически съществуващите обществени отношения протичат като правни отношения. Правните отношения са нова форма на протичане на фактически съществуващите обществени отношения. Тази форма има своя същност и съдържание. Същността се изразява в това, че материалните правоотношения са един от видовете обществени отношения. От гледна точка на съдържание материалните правоотношения протичат между субекти на правото, при което се реализират съответни субективни права и юридически задължения.
Процесуално право
Процесуалното право обхваща системата от норми, които институционализират реда и формите за реализиране на материално-правните норми (М-ПН). Това определение показва връзката между процесуално-правните норми и материално-правните норми. П-ПН са необходими, за да могат да се реализират М-ПН. Посочените в М-ПН субекти, права и задължения се реализират по определения в процесуалните норми ред и форми. В ПН е посочен и институционализиран реда за реализирането на субективните права и задължения. Това е така наречения процесуален ред (ПР) (предявява се обвинение...). Освен това ПН предвиждат съответни форми за реализирането на М-ПН.
Поради тясната връзка между МП и ПП на основните М-ПО съответстват процесуални О. Във връзка с това съществува така нареченото субсидарно прилагане на ПН. Това означава, че ПН, които са предназначени за един М-ПО могат да се използват от друг М-ПО. Така например, ако няма необходимите ПН от административен характер се разрешава ползването на Наказателно-ПН. Причината е, че Н-ПЗакони имат по-дълга история на съществуване и са по-съвършени. По този начин се дава възможност да се приложат съответните административно-правни норми (А-ПН) чрез ред и форми, определени в Н-ПП.
8. Вътрешно и международно право
Вътрешното Право (ВП) обхваща системата от норми, които институционализират обществени отношения и други явлени, протичащи в границите на съответната държава. Всяка държава има суверенното право да създава своя правна система. Правните системи на съответната страна се характерезират с вътрешно единство. По това правните системи се отличават от други видове НС (нормативни ситеми).
Това вътрешн единство на ПС (правните системи) се обуславя от три обстоятелства:
1. Господстващите обществени отношения, Господстващите икономически отношения; господстващите икономически отношения. Това е факторът, който обуславя типът на съответната правна система;
2.Традициите в съответната страна – това са вековните традиции и обичаи, които се санкционират от държавата и превръщат в общодържавн право.
3.Външното вляние определя не само особеностите на съответната правна система, но и общото между нея и правото на други страни.
Междунаросното право обхваща системата от норми, които институционализират материя, която има международен характер, т.е. отношенията между държавите и техните граждански общества. Между държавите съществуват противоречия и сътрудничество. Тези отношения обуславят необходимостта от международно-правни норми (М-ПН). Тези норми гарантират протичането на отношенията между държавите и техните граждански общества в съответствие на общите интереси. Международното право се подразделя на международно публично право и международно частно право. Международното публично право институциализира отношенията между държавите. Основен източник на международното публично право са договорите. Освен това са и международно-правните актовена съответните международни организации. Международното публично право се подразделя на съответни отрасли на правото. Така например съществуват отраслите на международно морско право, междинародно въздушно право и т.н.
Междувременно частното право обхваща система от норми, които регулират отношенията между гражданските общетсва на съответните държави. Основен източник на международното частно право са международно-правните спогодби. Чрез тях се уеднаквяват правната регламентация на съответните граждански обществени отношения. При наличието на противоречия между правните системи чрез международното частно право се постига преодоляването на противоречията. Това са така наречените колизионни норми, наречени и още стълкновителни норми. Това са норми, специфични за международното частно право.
Международното частно право има двойствена характеристика. То се изразява в това, че освен международно-правните спогодби, негов източник могат да бъдат и закони, приети от съответната държава.
9. Естествени права и позитивно право
Естественоте права са цеммостно явление. Те имат съществено значение за качествената характеристика на съвременното общество. Правовата държава се определя като държава, в която правата на личността са ефективно защитени.
Естествените права са обусловени от биосоциалната същност на личността. Те произтичат непосредствено от биологичната и социална природа на личността. Те нямат нормативен характер и не са съставка на нормативната система на обществото. Естествените права са ценностно метаюридическо явление, те съществуват независимо от позитивното право.
Те стават съдържание на нравствените, обичайните, корпоративните, религиозните и правните норми. Естествените права се ползват на първо място от регулативните възможности на отделните видове неправни обществени норми.
Предвиждането на правна принуда е обективна неодходимост, за да се гарантират ефективно естествените права на личността. Отношенията между позитивното, естественото право и правото са отношения на неправно ценностно явление и правото като нормативна система.
На естествените права на личността съответстват естествените задължения. Те също като естествените права произтичат от биосоциална същност на личността. Естественото задължение започва там, където свършва естественото право. На всяко естествено право съответства естествено задължение Отношенията между тях са корелативни.
Естествените задължения също се отразяват в различните видове неправни обществени норми. Демокраичните правни системи трябва да гарантират с всички правни средства реализирането на естествените права на личноатта. Това е разликата между фиктивните и реални субективни права.
В съвременните условия се налага тенденция на засилване ролята на международните средства за защита на естествените права на човека.
За да е хуманна една правна система на всяко естествено право трябва да съответства установено и гарантирано субективно право. Така се формират основните субективни права на личността. В международното право те се наричат права на човека. Основно е само това субективно право, което съдържа в себе си естественото право на личността и нейните общности.
Реализирането на основните субективни права е невъзможно, без установяването в позитивното право на множество други субективни права. Предназначение на процесуалните субективни права. В обективната действителност не съществуват естествени права. Естествените права нямат нормативна пририда. Ето защо в тяхната система не може а се съдържат процесуален ред и процесуални норми. В позитивното право се установяват процесуални субективни права, чрез които да се осъществява реализирането на основните субективни права.
Не могат да съществуват основнипроцесуални субективни права. Това не означава, че процесуалните субективни права играят второстепенна роля при осъществяването на естествените права.
Материалноравните-производни права също служат за реализирането на основните субективни права, а това значи и на естествените права на личността.
Семинар:
1.Понятие за естествени права:
А)Ценностно оценъчно явление;
Б)произтичат от човешката природа (имат биосоциална същност);
В)нямат нормативен характер => нямат регулативна способност. Поради тази причина естествените права се отразяват в различни нормативни системи;
2.Позитивно право – съвкупност от правни норми, които действат в една държава в определен момент. Законодателството на една държава;
3.Начини на институционализиране на естествените права в позитивното право:
А)Естесвените права се институционализират в международното право. Естествените права права на човека; ЗНАЧЕНИЕ: Европейската конвенция за правата на човека 1.определя съдържанието; 2.създава европейския съд по правата на човека – постоянен правораздавателен орган за държавите членки на Съвета на Европа;
Б)Естествените права се институционализират в конституциите под формата на основни субективни права;
В)реализирането на основните субективни права се гарантира чрез множество производни материално-правни и процесуално-правни субективни права. Предназначението на призводните субективни права е да посочват съдържанието и начина за реализиране на основните права. Когато производните права посочват съдържанието на основните права, е имат материално-правен характер. Когато те посочват начина за реализиране на основните права, те имат процесуален характер.
10. Система на правото, отрасъл и институт на правото
Системата на правото обхваща единството на правото и неговата разделеност на отрасли и институти. Отрасъл на правото обхваща система от норми, които институционализират определен род обществени отношения и други явления при прилагането на единен метод. Институтът на правото обхваща система от норми, които институционализират определен вид обществени отношения и други явления при прилагането на единен метод. Това означава, че критерият за разделеността на правната система на отрасли и институти е предмета на правното институционализиране.
Предмета на правно регулиране е материален критерий. Той съществува обективно, фактически и не зависи от волята на законодателя. Какъвто е предмета на правно регулиране, такъв е и отрасъла и института на правото. Например семейните отношения като предмет обуславят отрасъла семейно право.
Вторият критерий е предмета на правно регулиране. Изпольват се два основнни метода:
А) Метод на равнопоставеност между правните субекти. Този метод се използва в отраслите на частното право.
Б) Метод на зависимостта между правните субекти – метод на империома. Той е типичен за отраслите на публичното право.
Метода на равнопоставеност между правните субекти не трябва да се смесва с принципа на равноправието. Равноправието е всеобщ принцип на правото, на фактическото неравенство между правните субекти. Правото противопоставя равноправието и така поддържа хомеостазиса, т.е. равенството в обществото.
11.Понятие за правна норма
#Правната норма е общо правило за поведение, в което са институционализирани правата и задълженията на участниците в правните отношения, общозадължителния характер, който е гарантиран с охранителни мерки.
Първият признак на правната норма се отнася до нейната същност като правно явление. Правната норма се отличава по същност от актовете по реализиране на правото преди всичко по това, че е всеобщо правило за поведение. Именно като общо правило за поведение тя се проявява като основна съставка на правото. Нейните характеристики определят характерстиките на правото като цялостна система. Във връзка с това правната норма се отделя образно като клетка на правото. Правната норма стои в основата на всички следващи структурни елементи, които образуват правото. Правните норми образуват институтите и отраслите на правото. Те образуват съответния източник на правото. Източниците на правото съдържат в себе си една система от правни норми. Освен това частното и публичното право, материалното и процесуалното право, вътрешното и международното право също се формират от правни норми.
Това са проявления на правото като негова основна съставка. Правната норма е общо правило за поведение на две основания: 1.В правните норми са отразени родовите и видови белези на институционализираната материя. В нея се отразяват родовите и видови белези на съответните обществени отношения и други явления. В актовете по реализиране на правото се отразяват конкретните признаци на съответния казус. Освен това в правната норма субектите на правото като адресати също се определят с техните родови и видови признаци.
12.Структура на правната норма
16. Основни видове правни норми
Видовото разнообразие на правните норми е обусловено от разнообразието на обществените отношения и други явления, които изискват правна институционализация, но от възможността да се използват различни способи при нейното осъществяване. Следователно една от причините за видовото им разнообразие е обективна. Тя се корени в сложността на материята, която изисква правна институционализация. Втората причина е свързана с правотворческия процес. Законодателят разполага с различни начини за осъществяване на правната институционализация на съответната материя. Тези средства са включени в така наречената юридическа техника.
1.Според съдържанието ПН са регулативни, охранителни, дефинитивни и декларативни.
Регулативните форми съдържат преди всичко правата и задълженията на техните адресати. Така те очертават юридическите рамки, в които следва да протичат правните отношения. Фактически съществуващите обществени отношения се отразяват в регулативните норми и на тази основа протичат като правни отношения.
Охранителните правни норми съдържат специфични правни последици, които са предназначени да се реализират при неизпълнение на юридическите задължения. Следователно охранителните правни норми имат специфично предназначение. Те гарантират реализирането на правните норми при това една охранителна правна норма може да гарантира реализирането на цяла система от правни норми. Това са така наречените санкционни форми. Освен юридически санкции в охранителните норми се съдържа и принудителни мерки и защитни мерки.
Дефинитивните правни норми съдържат определения, които е дала правната наука. Те се отразяват в дефинитивните норми и така се превръщат в общозадължителни правила.
Декларативните норми прогласяват съответни принципи. Такива норми се съдържат в конституциите – България е правова държава.
2.В зависимост от обхвата, който имат правните норми се подразделят на:
А) Общите ПН институционализират определен род обществени отношения и други явления. Поради това тези норми се съдържат в общите части на съответния нормативен акт.
Б) Специалните правни норми институционализират определен вид обществени отношения и други явления. Поради това тези норми се съдържат в специалната част на съответния нормативен акт.
В) Изключителните норми предвиждат особен начин на регулиране на обществените отношения, които вече са получили регламентация от общите и специални норми. Това означава, че изключителните норми регламентират повторно материя, лоято вече е институционализирана. По този начин те въвеждат изключения от правилото, установено в общите и специални норми.
3.Според характера на съдържащото се в нормата правило за поведение. Правните норми се подразделят на императивни. Императивните норми не предоставят възможност на субектите за избор на поведение. Те определят точно определен начин на осъществяване на субективните права и юридическите задължения. Следователно те посочват признаците на задължителното поведение. Императив означава задължителност, властническо поведение. Диспозитивните норми предоставят на адресатите възможност сами да конкретизират правата и отношеията си в съответното правоотношение. Диспозитивните норми са характерни за частното право.
4.Според начина на изразяване на правилото за поведение правните норми се подразделят на задължаващи, забраняващи, оправомощаващи и поощрителни. Задължаващите норми изискват определено поведение от адресатите си. Забраняващите норми предписват признаците за поведение, за които следват неблагоприятни правни последици. Оправомощаващите съдържат субективни права за адресатите си с цел постигане на определен резултат (жалба). Поощрителните норми съдържат поощрителни правни последици при определено поведение.
5.Според връзките в междуправните норми те се подразделят на препращащи и бланкетни. Препращащите посочват правната норма , която следва да се приложи, за да не се повтаря правилото. Бланкетните норми не съдържат правило за поведение, тъй като то вече е установено в друга правна норма.
6.Според това, в кои елементи от структурата на правото се съдържа правната норма, те се подразделят на.
А)според макроструктурата: частно-правни и публичноправни;
Б)материално и процесуално;
В)вътрешно и международно;
Г)според отрасъла – нпр. Конституционно право.
Д)според източника: конституционни норми, законови норми.
17.Юридически актове, понятия и системи
#Юридическите актове са словесно-формален извор на правото и на неговото реализиране. Юридическите актове са един от основните изрази на институционалната същност на правото. Те по правило се изразяват в писмена езикова форма. По този начин държавната воля и автономната воля на правните субекти се обективират. Това става по определен в правото ред. Писменият езиков израз на юридическите актове предоставя възможност за контрол върху тяхната законосъобразност. Писмената езикова форма е необходима и за нормативните юридически актове. По това те се отличават от обикновеното право, което съществува в съзнанието на съответните социални групи.
Юридическите актове като система обхващат нормативните актове, тълкователните актове и актовете по реализиране на правото. Нормативните актове съдържат правни норми. Всеки нормативен акт обхваща система от правни норми. Това означава, че нормативните актове имат съответна структура.
Нормативните актве са основата върху, която се формират останалите видове юридически актове. Така например тълкователните актове се издават, за да се оповести официално смисъла на съответната правна норма, която се съдържа в нормативния акт. При определени условия компетентни държавни органи са длъжни да издават тълкователни актове. Така се преодоляват различията в смисъла, влаган в една и съща правна норма. Например върховните съдилища издават тълкувателни актове, за да се преодолее тълкуването по различен начин на една правна норма от различните съдилища. Така се доеднаквява съдебната практика. Тълкувателните актове не са източник на правото. С тях не се създава правото. Тълкувателния акт определя какъв е вложения от законодателя смисъл в съответната правна норма. Това е разликата между тях и нормативните актове. Нормативните актове имат конститутивно значение. Те регулират определена материя чрез правни норми. Тълкувателните актове установяват какъв е смисъла на съответните правни норми.
Актовете по реализиране на правото се създават в съответствие на изискванията на нормативните актове. За разлика от правните норми, които се съдържат в нормативните актове, те се отнасят до конкретен казус. При това адресатите в тях се посочват с персоналните им признаци. Освен това актовете по реализиране на правото се реализират еднократно, което означава, че след тяхното изпълнение те престават да пораждат правни последици. Актовете по реализиране на правото се подразделят на актове на правоприлагане и актове на автономна воля. Актовете на правоприлагане се подразделят на административнио актове и съдебни актове.
Промени в тренировките на играчите в МениджърТиймс
Преди 15 години
